Нова книга върху учението за музиката на Томас Морли
Явор Генов
Научен редактор: проф. д-р Горица Найденова
ISBN 978-619-7619-72-0
Трактатите от XVI век с правила и положения за усвояване на практическото знание за музиката и като крайна цел – достигане на умението да се композира, са едни от особено важните източници за разбиране на културата на миналото. Успоредно на описваните правила и механизми за решаването на едни или други задачи, в подобни текстове прозира и един втори пласт с особена важност за днешното ни знание за тази култура. Това са авторови мнения, анектодични примери или недоизказани, но подразбиращи се уклони. В това отношение съчинението на Томас Морли е забележително. То концентрира огромен масив от теми върху музикалното изкуство и неговото изучаване, но същевременно е ярко свидетелство на редица лични умонагласи.
Книгата съдържа изследване върху музикалните феномени и конвенции на късния Ренесанс, така както са описани от Томас Морли. Тя е организирана според тематиката на самия трактат, следва неговата подредба и е съобразена с постъпателното навлизане в изучаваната материя. Първа част се концентрира върху спецификите на едногласния строеж, които най-общо се изразяват във височинното и времевото свойство на тоновете. Тя се разгръща посредством знанието за хексахордовия звукоред и солмизационната система, както и принципите на мензуралното нотно писмо. Втора част разглежда механизмите и регулациите, необходими за развиване на умението да се импровизират нови гласове върху вече съществуващ напев. Третата и последна част мобилизира вече преподадените знания в достигане на способността да се композира нова музика.
Изследването се стреми да разкрие и обясни обсъжданите в трактата явления и процеси, като прокарва паралели със съвременници и предшественици на самия Морли. Така се достига до една по-разгърната историческа картина на епохата и нейната мисловност като цяло. Същевременно то се изправя пред нелеката задача за справяне с редица проблемни терминологични казуси, които от една страна се дължат на несистемната и нестабилна употреба на понятия в миналото, а от друга – на обстоятелството, че българският език остава периферен на описваната култура. По този начин се осветлява музикалното в неговите конкретни проявления през късния XVI век като цяло, но същевременно се предлагат възможности за говоренето за него.
Книгата е част от мащабен проект върху трактата на Томас Морли. Като втора, предстояща част е предвидено публикуване на пълен превод по неговото първо издание от 1597.
